„УЧЕНИЯТ, КОЛЕКТИВЪТ, ПРАКТИКАТА“ 3: в. „Труд“, 5 август 1981 г.
На тема: „Ученият, колективът, практиката“ – в Института по Молекулярна Биология на БАН
ЗАТВОРЕНА ДА БЪДЕ КУТИЯТА НА ПАНДОРА!
Или постиженията на науката — в служба на човека и живота
Навярно знаете за легендата на таза древногръцка митология красавица, отворила въпреки забраната подарената ѝ от Зевс кутия със злини и те се разнесли по земята. Между тях били и болестите — бичове. С някои от тях медицината все още е безсилна да се пребори, защото същността им е скрита или в неразгаданите докрай пътища на наследствеността, или с онези молекулярни механизми, контролиращи клетъчното деление на висшия организъм.
Пак опираме до молекулярната биология. Изглежда надеждата за бъдното, за цялостно и незастрашено човешко здраве носи нейното име. Но нали казваме, че реалното — не илюзорното — бъдеще се подготвя още днес — постепенно, с междинни постижения, с поставяне на стабилни основи, върху които да се гради скелетът на гаранцията…
Такова разбиране за посоката на усилията — убедих се от няколко разговора в института — тук не е нито епизодично, нито преднамерено! Не става дума за прагматичен подход към всяка изследователска дейност (това би било вулгарно опростяване на самата същност на науката), но не и за високомерно, „чистофайническо“ отношение към понятията „приложение“, „внедряване“, все още срещано у някои академични дейци. Затова не бях никак изненадана, когато в отчетите на института срещах в раздел „Приложни резултати“. Следователно, става дума за стратегия, на политика в работата на един институт.
ПРИМЕР ПЪРВИ: доскоро у нас предимно говорехме, и то повече за перспективите, за фантастичните възможности на генното инженерство. Сега то е подчертано практическо направление в структурата На института. И неговият ръководител проф. Калчо Mapков ме запознава именно с техните търсения и постижения. Цел? .Да конструираме нови микроорганизми чрез пренасяне на наследствения материал от един микроб на друг“. Първият проект вече е завършен и готов за предаване на Института по инфекциозни и паразитни болести, а оттам — в клиничната практика. Това е високопродуктивен щам, произвеждан от токсина на чревния бактерий, от който могат да се създават антитоксични серуми и така да се лекуват тежки заболявания у деца и млади животни.
ПРИМЕР ВТОРИ: с помощта на имунна реакция сътрудници на същата секция са успели да открият болест, причинявана от заразени със специфичен вирус семена на градинския карамфил. Методът за откриването и обеззаразяването им е приложен още миналата година и е донесъл икономически ефект от около 150 хил. лв. В сътрудничество с проф. Евгени Головински е създаден и въведен метод за установяване на мутагенно и канцерогенна действие на химически вещества, синтезирани в института. Но той може да се приложи във всички лаборатории и предприятия на химическата промишленост, които изхвърлят отпадни химикали във водата и почвата, без да знаят дали не вредят и на човека. Един проблем от жизнено важно значение, по който се работи в световен мащаб.
ПРИМЕР ТРЕТИ: наистина с по-далечна, но стратегическа цел, са започналите неотдавна опити на специалисти по генно инженерство по фиксацията на азот от въздуха — също световен проблем. Както е известно, само микробите могат да правят това. Първият, фундаменталният резултат, към който се стремят българските учени експериментатори, е да изолират гени от микробите и да конструират нови микроорганизми, обогатяващи почвата. По-далечната, твърде примамлива перспектива е да вкарат тези гени в растенията да свързват азота от въздуха. Фантастично, нали? Но не и невъзможно…
ПРИМЕР ЧЕТВЪРТИ: след продължително изследване н експериментиране колектив от секция „Химия и биохимия на антиметаболитите“ с ръководител проф. Евгени Головински успя да синтезира няколко оригинални химически съединения — аналози, с потискащо въздействие върху растежа на злокачествени клетки. Противотуморният ефект бе, потвърден – още преди няколко години в Института по онкология, някои от изследванията получиха значка „За принос в техническия прогрес“, авторските свидетелства достигнаха числото 15, патентите „набъбнаха“ на 8—9, но… клиничното внедряване е още в сферата на очакванията и желанието. Н. с. Сотир Захариев, защитил вече кандидатската си дисертация по същата тема, подкрепя с цифри и факти поясненията си около причините за забавянето. Накратко — съгласно международната инструкция за такива изпитания въпросът е опрял до… токсикологическите изследвания върху едри животни, в случая кучета. Не какви да е, а от специална, чиста порода. Но необходимият брой кучета така и не са се намерили до ден-днешен. Базата в с. Алдомировци поради малкия си капацитет не е в състояние да ги осигури, по същата причина на НИХФИ му е невъзможно да направи опита въпреки поетия ангажимент. Вярно, инвеститорът да разработката — ДСО „Фармахим“, е взел решение за построяване на вивариум, но „представяте ли си колко време ще отнеме това“ — риторично пита С. Захариев. И така се получава омагьосан кръг, а като не съвсем целесъобразна алтернатива — изпитанията на веществата да се проведат в чужбина…
БиоРазискваме този въпрос и с директора, акад. Р. Цанев, той с непримирима готовност подхваща темата „мудно задвижване на бюрократичната машина“ и „спънки отвън“, от ново — за кой ли път! — поставя на преден план необходимостта БАН да има своя собствена вносна централа и снабдяване, привежда още примери за отсрочено или „барикадирано“ приложение на отделни постижения по същите причини. Отваря дума и за един много важен, очевидно доста обмислян проект, свързан с произвеждането на антитела в клетъчни култури, атакуващи вирусни инфекции и някои форми на ракови заболявания. За получаване на интерферона — така се нарича този лечебен препарат, синтезиран неотдавна за първи път, „и ние имаме всички сили и условия, стига само да се финансира проектът“…
В няколкото ни срещи рядко виждах акад. Румен Цанев за станал ей така — в минута от дкх зад бюрото. Следвах го постоянните му обиколки от лаборатория в лаборатория, за да се осведоми за хода ту на един, ту на друг експеримент, а много често и сам да го проследи; да изслуша преценки и предположения, да даде съвет или указание. Имах чувството, че буквално всяка минута знае какво става в епруветките, хранителните среди и прочее средства и съоръжения на изследванията. Ако пък беше в кабинета си (нищо общо с размерите и подредбата на директорски кабинет в стопанско предприятие например), заобиколяваше го ту един, ту друг сътрудник с конкретен, ама конкретен научен въпрос. Paзговаряхме само в промеждутъците (ако питате кога), успя да насити тези малки, разпръснати късове време с максимум информация и мисъл. Видях го усмихнат, мрачен, съсредоточен, разпален, ядосан – но нито веднъж безметежно доволен!
И си обясних защо именно в Гьотевия „Фауст“ е намерил най-тъждественото описание на учения…