„Наука рожба – наука майка“: в. „Народна младеж“, 8 септ. 1984 г

Румен Цанев – директор на Института по молекулярна биология пред в. „Народна младеж“

Известно е, че в света има науки, чието начало търсим още в древността. Възрастта на други измерваме с векове. Трети са наши връстници. Приложните науки непрекъснато разширяват своите граници, раждат се нови.

За да има една държава мощна, съвременна наука, от значение са нейните традиции, нужди, икономически възможности; но има и науки, които са основа на съвременния научно-технически, прогрес.

За развитието на приложните науки преди 9 септември е трудно да говорим. Практически думата „развитие“ можем да употребим едва след като Българската академия на науките стана учреждение от нов тип. И е пълно основание молекулярната биология може да се нарече рожба на нашето следреволюционно развитие. Възрастта е около 40 години. Преди толкова време светът научи за нейното раждане. Ние трябваше практически да започнем от нищо, тъй като молекулярната биология се разви на базата на биохимията, която преди Девети септември беше не особено развита. Нужна беше база, която нямахме.

Стратегическо направление в научно-техническия прогрес са биотехнологиите. В тази област нашият институт играе и ще продължава да играе основна роля, тъй като съвременната биотехнология — генното инженерство — се основава на достиженията на молекулярната биология. Тя използва манипулация с гени, създава нови организми, растения, животни.

Сега в света се развиват науки, които се намират на границата на няколко науки. Там, където се обединяват усилията на физици, химици, математики, биолози, се раждат и най-големите открития. Откриването на ДНК например, бе извършено от един – биолог и един кристалограф. Затова и сътрудничеството между учените от различни области е абсолютно задължително.

Всяка наука има своите последователи и приемственост между поколенията. Особено важен пред „младите“ науки е въпросът за кадрите. Нужни са ни хора способни, всеотдайни, възпитани да мислят научно. А възпитанието в начин на работа и мислене се изгражда колектива Приемствеността зависи не само от ръководителя, но и от цялата атмосфера, създадена в колектива. Както казват, най-добрият ръководител е този, чието отсъствие не се забелязва.

Нашите последователи са младите ни колеги. Вярвам в тях, защото виждам, че те вярват в науката. Всъщност това са хората, които ще постигнат успехи. Науката изисква безкористност, любов, всеотдайност. Едно от важните условия за развитието им като научни работници е специализацията. Наши млади колеги специализират в СССР, Франция, Швейцария, САЩ.

Практически всички са специализирали в чужбина. Проблем е, че в науката хората твърде късно се издигат на ръководни длъжности. От друга страна — пакостно е, когато талантливият човек се ангажира само с административна работа. Трябва да се търси онова оптимално решение, чиято граница е трудно да се определи, между възможността за научна работа и административната отговорност.

Аз съм свидетел на раждането на науката молекулярна биология. Свидетел съм и на нейното неимоверно бързо развитие А може би тази рожба на физиката, химията и биологията ще стане майка на нови направления? На въпрос ще отговорят младите.