ЗАГУБАТА НА ИНТЕЛЕКТ Е НАЦИОНАЛНО БЕДСТВИЕ: „Начало“, 31 април 1993 г.

ПО-ДОБРЕ ИЗТИЧАНЕ НА МОЗЪК, ОТКОЛКОТО ЗАМРАЗЯВАНЕ

Акад. Румен Цанев, директор на Института по молекулярна биология на БАН

 

• Акад. Цанев, знае се, че най-много учени на работа в чужбина има от института, чийто Директор сте вие. Дори сте ги поошрявали и улеснявали да заминават на Запад.

Този процес започна още малко преди 10 ноември Вярно е. че аз съм поощрявал винаги отиването на Запад в модерни институти. Защото науката не може да се развива откъснато, ние не можем да бъдем изолирани.

И навремето, когато за първи път се постави този въпрос, казах, че по-добре да има изтичане на мозък, отколкото замразяване на мозък. Защото да останеш тук и нищо да не правиш при това бурно, динамично развитие на науката, значи да замразиш мозъка и нищо повече

• Колко от вашия институт са вън от страната?

От 60 души 35 са в чужбина. Двама-трима се върнаха, но други заминаха. Общо взето, може да се каже. че около 50 процента от научните сътрудници на института са навън Между другото, те и много ни помагат, като ни изпращат литература, списания, които не бихме могли по друг начин да получим, тъй като нямаме средства за това. Преди няколко дни получихме 19 кашона с такава литература от Англия. Нашият институт е известен и с авторитет зад граница. Тъй като имаме ежегодно по 40-50 публикации 8 международни списания.

Бях голям оптимист, че по-голяма част от тези хора ще се върнат и все още продължавам да смятам, че когато условията се подобрят, те ще се върнат. Но много от тях ще останат, защото там имат много по-добри условия за работа. И това е причината да не се връщат. Като имам предвид, че най-работоспособни и най-млади хора, които са действително капитал на нацията, няма да се върнат, това вече действително е изтичане на мозъци. Това е една загуба, много по-голяма, отколкото загубата на пари.

• Може ли да се спре този процес?

Необходими са пари, а откъде? Трябва да се направи всичко възможно и у нас да се създадат условия, за да се върнат тези хора Но както виждам, това не може да стане с бюджетни средства. Трябва да се създадат повече фондации, които да подкрепят науката. Една национална фондация е създадена, но тя разполага с малко средства. Съюзът на учените също създаде фондация ’Наука’, но и тя събра малко пари. Отпра­вихме призив към всички частни и държавни фирми, към всички нови богаташи, за които знаем, че печелят много, да спонсорират науката Но много малко се отзоваха. По-лесно за съжаление се отзовават да спонсорират футболен мач или някое шоу, отколкото науката.

Не знам дали е стигнало до съзнанието на хората, които управляват тази държава, че тя без наука не може да се развива. Науката трябва и за икономиката и за екологията, най-вече при нашите условия, и за новата индустрия и за новите технологии и за селското стопанство. Според мен науката заслужава повече внимание, отколкото досега й се отдава. И в това отношение търпят упрек тези, които отговарят за нея

Без наука ние не можем даже и да внедряваме науката отвън, ако трябва да внедряваме готови постижения.

• Отново въпросът опира до парите.

Да, ще ви дам пример от нашата област. Молекулярната биология е свързана с генното инженерство. Ние за първи път преди десетина години започнахме това нещо. Доведохме докрай един генно инженерен препарат – човешки гама интерферон, които е много важен и има голямо значение при някои вирусни, злокачествени и паразитни заболявания, но няма пари за производството му така, както трябва. Затова се свързахме с чужди фирми и разчитаме на някоя от тях да вложи пари за производството С това обаче ние ще загубим и пазара Защото те искат да вземат една технология, но да притежават и пазара

В тази връзка искам да кажа. че създадената фондация “Наука“ от Съюза на учените има намерение да организира среща на учени и институти, които имат разработки с бизнесмени и фирми, за да може да се осъществи по-добър контакт с тях. Засега ще разчитаме само на личните въпроси между учените и фирмите Въобще това е проблемът за връзката между науката и индустрията.

• Как е решен въпрос в развитите страни

На Запад връзката на науката с индустрията се осъществява чрез междинни звена – различни малки предприятия и фирми, които пренасят научните постижения към голямата индустрия. У нас такива звена няма. Този проблем не е решен, а трябва час по-скоро да се реши, защото се създават фирми, които само ограбват държавата. Такъв е случаят с “Академика консулт“.

• Оптимист ли сте?

По природа съм оптимист. Мисля, че ще се преодолее всичко, което пречи на нашето общество. Науката е нужна за развитието на икономиката. Без нея не може и науката да се развива. Крайно време е да се захванем за работата, а не гуша за гуша.

 

ПОДЦЕНЯВАНЕ НА ИНЖЕНЕРНО-ФИЗИЧЕСКАТА НАУЧНА МИСЪЛ

Проф. д-р Цветан Бончев, завеждащ Катедра по атомна физика във Физическия факултет, СУ „Св. Климент Охридски“

• Проф. Бончев, никой не отрича ролята на науката за развитието на обществото. Какво е отношението към интелекта у нас?

Според мен все още няма никакво отношение към интелекта. Ако имаше някакво отношение, това щеше да се изразява в политиката, чрез издигането на хора с високи интелектуални качества. Интелектът липсва, но той и никога не е бил особено ценен. Нима по времето на Тодор Живков някой го ценеше. Това бяха само приказки и лозунги.

•  Много млади талантливи учени намираха своята реализация на Запад…

Причините за това не са една и две за отделния човек. Особено за представителите на чистите фундаментални науки – какви са перспективите у нас. Ами те са нищожни…Когато сме изпращали наши млади специалисти например в Дубна, където бяхме пълноправни участници, те всички бяха приемани с голямо желание. Защото много рядко е имало случай да се компрометира или да се окаже некадърен. Това важи и за отиващите на Запад. Няма случай на провал. Така че ние имаме подготвени специалисти, но те тук не могат да се реализират. И според мен в основата е материалната страна. Сега знае ли някой какъв ще бъде щатът институциите в БАН или университетите.

Имаше време, когато говорихме преди 9-и и след 9-и септември, а сега преди или след 10-и ноември. Но има един факт, който е абсолютно необорим. През 1951 година, когато станах асистент, физика, химия и математика имаше единствено в университета. Тогава бяха неколцина учени, а материалната база – нула. Не може да се отрече, че в онези години, независимо от всичките дивотии, грешки, неправилни методи за издигане на кадрите, науката се развиваше. Тогава ние се водехме наистина след разни лозунги. Cега и тях ги няма. Аз не знам да има някаква дългосрочна или въобще програма за развитието на науката. И това младите го виждат и след като имат възможност, естествено напускат страната. От нашия факултет немалко отидоха на Запад, а колко от тях ще се върнат, товa е друг въпрос.

• Държавата няма пари. Как оцелявате?

Разбирам, че да се искат в момента от държавата пари за развитие на науката е абсурд. И заради това ние се мъчим да оживяваме както можем – било с вътрешни договори, било с външни, което засега с най-надеждният начин, макар че и това не е лесно. Има различни и много интереси.

Ще посоча един пример за отношение към нашите кадри. ЕО даде 11 млн. екю на специалисти отвън, които обследваха АЕЦ „Козлодуй“. Те получаваха по няколко стотин екю на ден, колкото наш професор за половин година. А извършеното от тях можеше да се възложи на хоратаот Козлодуй с участие на някой външни организации. Защото нашите специалисти не са по-лоши от техните. Този пример показва подценяването на нашата инженерно-физическа научна мисъл.

• Как ще коментирате казаното, че на 1 млн. души се падат 5 хил. научни работници у нас?

Не съм науковед. Но като знам какви се брояха за научни работници от всевъзможни производствени и полу-производствени институти, където 3/4 от средствата отиваха за тях, а нивото им ми е известно колко е ниско.

Може би наистина сме имали свръхпроизводство на някои специалисти. Но така, както са тръгнали нещата, в много кратко време може да се окаже, че те не ни достигат. Известно е, че за пускането на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ едва събрахме необходимите специалисти. А след някоя и друга година ще се окаже, че липсват не 5,10 или 100 човека, а много повече. Защото много са направленията, които нашата страна трябва да развива като съвременна държава.

А създаването на специалисти е дълъг период. И при положение че продължава изтичането на научен потенциал, трябва да минат десетилетия, за да го създадем. Кога и как това ще стане, при тази неясна постановка за бъдещето на българската наука, не знам.

НАУКАТА СЕ ОПИРА НА ТРАДИЦИЯТА

Проф.д-р Димитър Ненов, Институт физикохимия, БАН

• Г-н Ненов, в концепцията за преструктуриране на БАН, която се обсъжда и приема на сесиите на Общото събрание, на което вие сте член, как е поставен въпросът за интелекта?

Стремежът на БАН е всичко ценно от институтите да се запази. Защото сивото вещество, интелектуалният потенциал на нацията, съсредоточен в академията, е едно огромно национално богатство. Без него ние не можем. Страхувам се обаче, че тежкото финансово състояние на БАН заплашва да се загуби част от нашия интелектуален потенциал. Така да се каже, ще предопредели по-нататъшното изтичане на мозъци. Азбучна истина е, че наука се прави там, където има условия за това. В България сега условията са много тежки. Не става дума само за заплатите на хората. За да се прави наука, необходими са средства за самия процес на правене на наука, за апаратура, за материали, за литература. При нас са спрени много от списанията. Така че много трудно научаваме какво става в съответните научни области в чужбина. А се знае, че без това наука не може, да се каже npи тези условия съвсем естествено е, че хората напускат България и отиват в чужбина, където за наша гордост са много добре приети.

Ето, преди няколко дни председателят на академията сподели с мен, че в Ню Йорк, където беше ми каза, че в централен научен институт работели на едно място седем българи. Изтичането на мозъци от БАН заема застрашителни размери.

• Кажете някои данни?

Ще използвам данни от доклада за състоянието на биологичните науки пред ОС на академията. Например към август 1992 г. 106 научни сътрудници са заминали в чужбина. Каро имате предвид, че научният потенциал на биологическите институти е намалял в цели два института. Ами това е нещо страшно.

В нашата страна вече имаше една научна традиция. Нашите най-старите учени в пренесоха след Освобождението от Западна Европа. И трябва да кажа, че не може науката да се развива, ако тя не се опита на една традиция. Един млад учен, завършил университета, в никакъв случай не може да се изгради като учен, да поеме някаква тематика и да работи успешно в науката, ако той само седи и чете литературата, която има в библиотеките. Навлизането в кухнята на научните изследвания, навлизането в приоритетите на научната проблематика може да стане само ако човек е в контакт с видни представители на предишното поколение учени. В този смисъл традицията в науката, това значи, че в България ще трябва да се започне от нулата, което е било след Освобождението. Ако допуснем всички млади добри учени да напуснат страната /предишното поколение от учените са вече доста възрастни и след няколко години им предстой пенсиониране?, това ще означава, че в нашата страна ще имаме едно прекъсване на традицията. И то ще бъде пагубно на науката. Защото ще трябва да правим това, което България е правила след освобождението от турско робство – отново да внасяме учени от чужбина.

• Подобни проблеми има ли и други страни?

Да, в Гърция, доколкото ми е известно. Макак че там стандартът на живота е много по-висок, че много повече пари се дават за наука. Там също най-добрите учени все пак заминават и работят на Запад. Гърците обаче се опитват да компенсират този процес с даването на възможности на по-възрастните учени, които са работели на Запад, да се върнат в страната /Гърция/.  Дават им много пари, много апаратура, институти, създават им условия, за да привлекат наново много млади учени. И по този начин да поддържат научен потенциал вътре в самата страна. Защото ако една страна няма собствен научен потенциал, тя е обречена на смърт и в техническо, и във всяко друго отношение. Човек не може да усвоява чуждите технически постижения, ако няма собствен научен потенциал. Затова, защото няма кой обучава студентите в тази страна. Не може всички да учат в чужбина. А може да обучава студенти само този, който е учен на ниво.

Интервюира
Вяра Смилкова

„НАЧАЛО“

НЯМА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУКАТА

Стародавна истина е, че всяка пара, вложена има в науката и образованието има многократна възвращаемост, както и че без интелектуален продукт е невъзможна цивилизацията.

Десетилетия България в името на сталинската философия за ускорена  социалистическа индустрализация намаляваше средствата за науката. Така че 70-те и 80-те години, докато в другите страни съотношението между инвестициите и материалното производство и интелектуалните отрасли е 1:1, то у нас беше 1:0.3. В резултат на тази гибелна политика ние се оказахме на 66-о място по отношения дял на разходите за висше образование. Отдавна развитите страни са разработили икономически модели, които показват високата ефективност на вложенията в науката и образованието. Например у нас през 1979-1989 г. стопанските организации са получили 11,1 млрд. лв чиста печалба при вложение 8,5 млрд. за науката, от които са само 3,5 млрд. лв са от бюджета. При определената минималната квота за науката 2,3 на сто от брутния вътрешен продукт само 0,47 на сто бяха бюджетните средства за нея. Това определяше пълната й деградация.

А как да се обясним, че и в програмата на проф. Беров липсва стратегия и ясна икономическа програма за развитието на науката и образованието съобразно европейските страндарти. В отделените за науката 8 реда най-общо се говори за изработване на становища по някои законопроекти и нищо повече. Няма дори и намек за тревожните факти: изтичане на интелекта, неблагоприятна възрастова и квалификационна структура за научния потенциал на нацията и т.н., и т.н.