90 години от рождението на академик  Румен Цанев (2012 г) от акад. Иван Иванов

90 години от рождението на академик  Румен Цанев

1922-1997

In memoriam

Да пишеш за ПЪРВИЯ и да представиш неговата богата биография в броени редове, е трудно и отговорно. Ако беше жив, на 05.10.2012 г. щеше да бъде на 90 години. Уви, той ни напусна 5 години по-рано. Напусна ни внезапно на 23.07.2007 г., работеки над ръкописа на своята последна статия. За него можем да кажем в буквалния смисъл на думата – „работи до паследния си дъх”.

Акад. Румен Цанев (който за нас беше просто д-р Цанев) е роден в семейство на литератори. Баща му е известният български литературен критик акад. Георги Цанев, майка му – поетесата Бленика, а сестра му, член кор. проф. Милена Цанева – известен литератор и университетски преподавател. Семейната среда обуславя дълбока любов към литературата, която не го напуска до края на неговия живот.* Въпреки подчертаните литературни заложби, той следва свой собствен път на развитие, който го извежда до върховете на световната наука.

Румен Цанев завършва медицина през 1946 г. Още като студент в Медицинския факултет на Софийския университет той организира първия студентски кръжок по биохимия. Същата година е назначен за асистент в новооснования от акад. Дончо Костов „Институт по приложна биология и развитие на организмите”. Там Р. Цанев организира и ръководи „Лабораторията по цитология”, а след смъртта на Дончо Костов работи като младши научен сътрудник и ръководител на секция „Цитология и цитохимия” в обединения „Институт по обща биология”, ръководен от акад. Методи Попов. През 1954 г. е избран за старши научен сътрудник, а през 1960 г. секцията му прераства в „Централна биохимична лаборатория” (ЦБХЛ) при БАН, на която става директор. През 1964 г. е избран за професор и чете лекции в Биологическия факултет на СУ по „Молекулярна биология” и „Молекулни основи на ембрионалното развитие”. През 1972 г. ЦБХЛ прераства в „Институт по биохимия”, който по-късно (1977 г.) е преименуван в „Институт по молекулярна биология” (ИМБ). Той е директор на ИМБ до пенсионирането си през 1994 г.

Румен Цанев е специализирал биохимия и клетъчна биология в Унгария (1954 г.), Франция (1963 г), Англия (Кембридж, 1969-1970 г.), Пенсилванския университет (1977 г.) и др. През 1974 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1979 – за академик. Член е и на Чешата академия на науките (1989 г.), на Европейската академия на науките (със седалище Лондон), на Полското хистохимично дружество, на Френското дружество по дермохимия, на Английското биохимично дружество, на Международния съюз по биофизика и др. Бил е член на редколегиите на редица международни научни списания, като „J. Theoretical Biology” (1970-1980), “Cell Differentiation” (1978–1983), “Neoplasma” (1962–1974), “Eur. J. Biochemistry” (1972–1977).

В течение на 15 години акад. Цанев е бил представител на България в Международната координационна комисия по „Химия и биохимия на нуклеиновите киселини” към академиите на науките на бившите социалистически страни и е организирал множество национални и международни симпозиуми на тази тематика. Дълги години е председател на Специализирания съвет по Молекулярна биология, биохимия и биофизика при ВАК, член е на Европейската група по изучаване на клетъчната пролиферация, на Международната група за изучаване на клетката към ЮНЕСКО, на рецензентската  група за технологичен транфер към Международната организация за борба с рака, на Университет на ЮНЕСКО по „Молекулярна биология и микробиология” в Ерусалим и др., а през 1995 г. е един от основателите на Балканския съюз по онкология със седалише Атина.

Научната продукция на акад. Цанев възлиза на повече от 220 научни труда публикувани в реномирани научни списания, които са цитирани повече от 1500 пъти в световната литература. Той е автор и на 5 монографии издадени в чужбина, на глави от книги, на национални и международни патенти, както и на много научнопопулярни статии по актуални проблеми на съвременната биология.

Интересът на акад. Цанев към нуклеиновине киселини се проявява от самото начало на неговата научна кариера и е продиктуван от стремежа му да вникне дълбоко в молекулната същност на живата. Въпреки че той е съвременник на най-крупните постижения на биохимията и молекулярната биология от средата на миналия век, и е основател на молекулярната биология у нас, неговите възможности за активно включване в изграждането на основите на световната молекулярна биология са ограничени до голяма степен по политически причини. Ретроградното влияние на Лисенко върху биологията у нас по това време е много силно и избора на научна проблематика далеч не се свежда само до научния интерес и възможностите на изследователя. Генетиката в Съветския съюз е отречена като наука, а с нея и материалните носители на наследствеността – ДНК и хромозомите. Те са табу за изследователите в целия социалистически лагер, а у нас дори и след развенчаването на Лисенко в неговата родина. Това принуждава д-р Цанев да приеме компромисен вариант. За себе си и своята млада изследователска група той избира да работи не върху ДНК, а върху РНК. Като химично съединение тя също е нуклеинова киселина, но за разлика от ДНК, не се възприема от идеолозите на науката като пряко свързана с наследствеността и следователно е „разрешена” за работа. В изследването на РНК д-р Цанев се включва с „летящ старт”. Съвместно със своите сътрудници Дончо Стайнов и Георги Марков, той разработва оригинален метод за електрофоретично фракциониране и количествено определяне на клетъчни РНКи в агарен гел. Методът разкрива големи възможности за изучаване на молекулната хетерогенност на РНК в различни клетъчни типове, а с това и динамиката на нейния биосинтез във фазите на развитието. Освен в ЦБХЛ, методът е внедрен бързо и в много световни лаборатории, което носи популярност и признание както на Румен Цанев, така и на неговите сътрудници. Години по-късно този метод е модифициран (заменяйки агара с агароза) и приложен за разделяне на ДНК фрагменти. Днес той е рутинен метод за всяка съвременна изследователска и учебна лаборатория по молекулярна биология.

След разчупване на политическите ледове през 70-те години, д-р Цанев вече може да насочи усилията си към изследване и на самия носител на генетичната информация в еукариотните (ядрените) клетки – ДНК. Но тъй като при тях (за разлика от бактериите) ДНК не е свободна, реалният обект на неговите изследвания става не самата ДНК, а хроматина, т.е. нуклеопротеина изграждащ хромозомите и интерфазното клетъчно ядро. Оттук нататък изследванията му тръгват в две посоки – теоретично и експериментално.

Теоретичните изследвания на акад. Цанев са силно подпомогнати (дори бих казал, станали възможни) благодарение на неговата любов към друга точна наука – математиката и приятелството му с акад. Благовест Сендов. Оригиналното мислене на двамата учени ги довежда до заключението, че само генетичната информация заложена в молекулите на ДНК не е достатъчна, за осъществяване на клетъчната диференцировка и функционирането на еукариотната клетка. Те допускат, че освен нея съществува и друга информация, която указва кои точно гени да работят и кои да останат неактивни в дадена клетка на многоклетъчния организъм. Подобна информация не е нужна на бактериите, тъй като при тях липсва клетъчна специализация (диференцировка). Тази нова хипотетична информация е наречена епигенетична. Авторите допускат, че тя е заложена в структурата на хроматина и по-точно в подреждането на хистоните в него, като по този начин се формира своеобразен „хистонов код”. Въпреки че епигенетичната информация се унаследява, тя е потенциално изменчива под влияние на външни фактори. За разлика от бактериите, чиито гени съществуват в две функционални състояния (репресирано и дерепресирано), Цанев и Сендов  допускат съществуването на две допълнителни функционални състояния за еукариотния ген – блокирано и деблокирано, които се проявяват в диференцираните клетки. На базата на тези постулати, в началото на 70-те години те разработват и публикуват (1971 г.) първия компютърен модел на клетъчната диференцировка, който задоволително обяснява и канцерогенезата (разглеждана като клетъчна дедиференциация). За този успех двамата български учени, освен световна слава, получават и най-високата за това време държавна награда.

В допълнение на казаното ще добавя само, че хипотезата за епигенетичния код не беше широко възприета от научната общност и дори беше забравена. Тя се възроди отново в „следгеномната ера”, т.е. след 2000-та година, когато беше секвениран човешкия геном. Тогава категорично се доказа, че такъв код съществува, а с това се роди и нов клон на молекулярната биология – науката „Епигеномика”. Неин предмет е изучаването на механизмите на кодиране, предаване и изменчивостта на епигенетичната информация. За да илюстрираме същността й, ще кажем, че наблюдаваните разлики в поведението и здравния статус на еднояйчни близнаци (който по презумция носят идентична генетична информация), се обяснява с разликата в тяхната епигенетичната информация.

Експерименталните изследвания върху хроматина носят не по-малка слава и успех на д-р Цанев. Вярвайки в съществуването на хистоновия (епигенетичен) код, Цанев и неговите сътрудници насочват усилията си в три посоки: изследване на хистоновите варианти в различни клетъчни типове; изследване на механизмите на репликация на хроматина; изследване структурата на най-малката градивна единиза на хроматина – нуклеозомата. И в трите направления екипът на д-р Цанев публикува значими научни резултати, някои от които вече намериха място и в учебниците по молекулярна биология. Освен че описват различни нови хистонови варианти, те доказват съществуването на полунуклеозомата като градивна единица на нуклеозомата, както и полуконсервативния механизъм на репликация на хроматина, т.е. че старите хистони остават свързани със старата верига на ДНК, а новосинтезираните – с новата (Цанев и Русев). Акад. Цанев поставя началото на изследванията и на нехистоновите протени в хроматина, чиято възможна роля в епигенетичния контрол на генната активност е изследвана по-късно от групата на акад. Илия Пашев.

Въпреки че д-р Цанев не се включва пряко във фундаменталните изследвания на ДНК ниво, той осъзнава, че това направление е нужно и стимулира развитието му в ИМБ през 70-те години (в секцията на проф. Георги Марков). По късно (в началото на 80-те години) пак по инициатива на акад. Цанев, в ИМБ се създава и секция по „Генно инженерство”, която разработва първите за нашата страна рекомбинантни ДНК технологии за получаване на човешки хормони и цитокини. Тъй като цитокините са важни регулатори на клетъчната (респективно генната) активност, те станаха негова слабост и той посвети последните години от живота си на тях. На тази тема е посветена и неговата последна монография (в съавторство с Иван Иванов) издадена от американското издаделство CRC Press (2001 г.).

Под ръководството на акад. Цанев са израснали десетки наши молекулярни биолози, някои от които са вече членове на БАН (Илия Пашев, Георги Русев, Иван Иванов), професори и/или доктори на науките. Голяма част от учениците на д-р Цанев, включително неговата дъщеря, намериха реализация в най-престижните университети и изследователски центрове в Европа, САЩ и Канада. Така акад. Цанев става създател на национална школа по молекулярна биология, която години наред подготвя кадри неотстъпващи по своята квалификация на възпитаниците на водещите световни изследователски центрове. С основание той може да се нарече баща на българската молекулярна биология.

В знак на признание за голямата му заслуга за основополагането и развитието на молекулярната биология в България, през 2008 г. Управителния съвет на БАН взе решение ИМБ да се преименува в „Институт по молекулярна биология Акад. Румен Цанев”, а за цялостната му заслуга за българската наука, култура и образование, Столичният общински съвет реши (на 26 април 2012 г.) да преименува една от големите софийски улици (бившата ул. „Димо Дичев”, разделяща кварталите „Младост ІІІ” и „Младост ІV”) в ул. „Акад. Румен Цанев”.

 

Поклон пред светлата му памет!

_______________________________________________________________________

* Литературните наклонности на Р. Цанев се проявяват още в млада възраст, но той се изявява като зрял литератор през последните години от своя живот. Като студент Р. Цанев превежда стихове от френски и руски език, между които две поеми на Маяковски (“Облак в гащи” и “Флейта-гръбнак”), публикувани под псевдонима Андрей Павлов в сборник от преводи под редакцията на Хр. Радевски. През 2005 г. той завършва и публикува превода на “Фауст” от Гьоте (13-ия превод на български език), а малко преди това издава стихосбирките “Вселена” (1999 г.) и “Живот” (2003 г.).

Автор: Член кор. проф. Иван Г. Иванов

2012 г