КЛОНИРАНЕТО 3: в. „Труд“, 13 януари 2003 г
Здраве
КЛОНИРАНИ ХОРА? ИЛЮЗИЯ….
Акад. Румен Цанев*
„Два индивида, клонирани от един и същ
генетичен материал, не могат да имат
еднаква невронна мрежа в мозъка.
И мисловните процеси, душевността на
двата клонинга няма да бъдат еднакви.“
Хората се развълнуваха от съобщението за първите родени клонирани бебета, въпреки че за това липсват доказателства. Темата стана една от най-обсъжданите, но в нашия и чуждия печат се появиха публикации, водещи до някои илюзии.
След раждането на овцата Доли през 1996 г. в излезе книгата Второто сътворение“ от създателите на Доли Иан Уилмът, Кейт Кемпбъл и сътрудници. Това голямо постижение, резултат на развитието на молекулярната и клетъчната биология, показва докъде стигна науката в периода на „цивилизацията на гена“. Но човек не бива да остава с впечатлението, че отговорът на въпроса дали да се клонират хора едва ли не зависи от законите и от резултатите от практиката.
Науката и сега може да отговори какъв ще е резултатът от клонирането на хора. По-полезно е да се въпросите: може ли да се възпроизведе точно копие (факсимиле) на човешкия индивид. Ще се опитам да изясня проблема. В публикациите почти не се обръща внимание на опита на природата – обстоятелството, че в еволюцията размножаването на организмите е започнало по безполов начин (деление и пъпкуване). То и сега се наблюдава при някои низши организми и растения и е равносилно на клониране.
Руските биолози още през 30-те години на миналия век го нарекоха соматична ембриогенеза“. Защо в еволюцията то е изместено от по-сложния полов процес? Първата причина – чрез половото размножаваме се комбинират гени от двамата родители и се получава, минаването към клониране е консервиране и връщане назад.
Техниката на клониране вече е добре разработена и у нас има колективи, особено които се занимават с оплождане „инвитро“, способни да я приложат. Но независимо от привидната простота, съществуват фактори, свързани със стадия на клетъчния цикъл на яйцеклетката- разнообразие, което е материал за естествения отбор. Докато при безполовото – един и същ генетичен материал се предава на потомството. И втора причина – възможността за отхвърляне на вредни мутации по законите на Мендел при комбинациите на двата генома. Изводът е, че докато половото размножаване осигурява разнообразие, процес и усъвършенстванеприемник и на клетката- донор на ядрото, които са решаващи за успеха. На създателите на Доли са били необходими 10 години, за да ги изяснят.
Независимо от разработената техника, с която бяха клонирани различни животни в чужбина, трябва да се имат предвид рисковете за индивида, получаван чрез клониране. Най-напред високата смъртност на клонираните ембриони. В утробата тя е 10 пъти по- голяма, а след раждане 3 пъти по-висока от тази на получените чрез оплождане индивиди. При създаването на Доли от 277 клонирани ембриона само един е бил успешен. Но това е по-малката беля. Особено рисковано е да се клонира зародиш от ядро, в което са настъпили вредни мутации, между които и предпоставки за раково израждане. Такива соматични мутации настъпват често, но те не се предават на половите клетки.
Третият рисков фактор е съкратената продължителност на живота на клонирания организъм. Краищата на хромозомите са с по- особен строеж и в израсналия организъм те не могат да се възпроизвеждат. При всяко клетъчно деление те се съкращават, докато накрая съкращението засяга важни гени и клетката умира Тя е програмирана за определен брой деления и за определена продължителност на живота. Създаването на клониран организъм от вече многократно делилата се остаряла“ клетка, осъжда клонинга на по-кратък живот.
Да допуснем, че тези рискови фактори бъдат преодолени от учените, и продължаваме да клонираме. Но каква ще е съдбата на получената клонирана човешка линия? Очевидно тя ще спре развитието си и ще натрупа соматични мутации, докато стигне до задънена улица. Такава популация е осъдена да загине. .Интелигентната“ природа е решила проблема, като дори и при низшите организми често редува безполовото размножение с полово.
След тези отрицателни фактори да отговорим на основния въпрос: може ли да се създаде точно копие на човешки индивид? Науката отговаря с „не“. Геномът на индивида определя само границите, в които могат да се изменят качествата му. Подробностите се определят от редица често трудно контролируеми фактори. Примерно дори от положението на плода в матката. Други фактори: гените дават информация за синтезата на белтъци, от които зависи морфологията и функционирането на организма. Но тя пък зависи и от много външни фактори, което ще доведе до различия между клонираните организми. При висшите организми мозъкът е съставен от милиарди неврони, които си взаимодействат и образуват сложна невронна мрежа.
Милиардите комбинации в тази мрежа зависят не само от генетичния материал, но и от външни влияния. За човека от особено значение е втората сигнална система – говорът. Така че 2 индивида, клонирани от един и същ генетичен материал, не могат да имат еднаква невронна мрежа в мозъка. Следователно мисловните процеси, душевността на двата клонинга няма да са еднакви.
Това се доказва и от клониране на животни. Колективът на Иан Уилмът създава 4 овена от един и същ генетичен материал (за разлика от Допи той е от ембрионални клетки). И овните се оказаха различни по външен вид и по характер.
Ще има ли все пак някаква полза за човечеството от клонирането на човешки зародиши? Само за създаване на тъкани и органи за трансплантация. Аргументът, че чрез клониране могат да създадат поколение хомосексуални двойки, изглежда несериозен, защото много по-лесно и успешно те могат да използват оплождане „ин витро“ с яйцеклетки от донори и сперматозоиди от анонимни банки.
*Акад. Румен Цанев основава Института по молекулярна биологии към БAH. Той е единственият българин, член на Академията на учените „Европеа“, трудовете му са цитирани над 2000 пъти в чужбина. Автор е на над 200 научни статии.