ГЕНОМЪТ- „Седмичен Труд“, 6-12 юли 2000 г
Акад. Румен Цанев: САМО БИБЛЕЙСКИТЕ ГЕРОИ ДОЖИВЯВАТ СТОЛЕТИЯ
Цяла ода в мерена реч за двойната спирала на ДНК е написал преди години видният наш учен- академик Румен Цанев, основател и дългогодишен директор на Института по молекулярна биология, който се изявява и като преводач и поет. Той не сподели ще посвети ли стихове и на последното изключително постижение в неговата област, разтърсило човечеството – разчитането на човешкия геном. Дали ще го посети музата сега, зависи от оценката му за новината първо от чисто научна гледна точка, и чак после – от емоционална. Защото няма по-голям скептик на този свят от един учен.
- Академик Цанев, съгласен ли сте, че разгадаването на“азбуката на живота” е епохално откритие?
Може да прозвучи еретично за хората, но за мен това е голямо, върхово постижение, а не откритие. Често се бъркат понятията. Едно е разшифроване на генетичен код, съвсем друго – разчитане на информацията, записана в ДНК. Генетичният код, универсален за всяко живо същество, отдавна е разгадан. На негова основа преди десетина години се създаде проектът „човешки геном“, който трябваше да изясни как в огромната молекула ДНК са подредени тройно преплетените нуклеотиди – т. нар.“букви“, и каква комбинация от тях на кои аминокиселини отговаря.
- Излиза, че шумът, който се вдигна, не е съвсем оправдан, така ли?
Напротив, само трябва да бъдем по-прецизни в терминологията. Аз например съм много приятно изненадан,че това стана в толкова кратки срокове. Имаше прогнози, че проектът ще бъде завършен след 10-20 години, но съвременната компютьрна техника и високите технологии си казаха думата. Оттук нататък обаче предстои много работа. Още не ни е известно как си взаимодействат гените помежду си, тъй като те не работят самостоятелно, а са свързани в мрежа. В зависимост от това как ще ги свържете в архитектурна постройка, можете да получите човек или мишка. Нещо като играта лего. 99 процента от генетичната информация на шимпанзето например е еднаква с тази на човека. Но не всички се държим като маймуни, нали?
- Наистина ли с разшифроването на човешкия геном се открива златна ера пред медицината?
Откриват се големи перспективи в областта на диагностиката, на генното инженерство и оттам – на генната терапия при човека. Но тя с малки изключения почти не се прави по света. Още много технологии трябва да се разработят, за да почне замяната на един мутирал ген с друг. И за кацането на американските астронавти на Луната се говореше, че ще открие огромни възможности в овладяването на Космоса. Но все още човешки крак не е стъпил на друго небесно тяло.
- С тази предпазливост не попарвате ли избуялите надежди около постижението?
Точно обратното – оптимист съм, защото това е пътят в науката – стъпка по стъпка. Но последната от тях – гигантска наистина, няма да ни помогне веднага да живеем 1 200 години.
- Вие самият вярвате ли, че е възможно постигането на безсмъртие?
По принцип – да, нали злокачествените клетки го осъществяват? Но не го приемайте насериозно. Ако имат американските учени доказателства за споменатата библейска възраст, нека ги публикуват в научно списание. Продължителността на човешкия живот се обуславя от много фактори, не само от състоянието на клетките. Нека кажем, че 100 години са напълно достижими засега. ДНК, целият геном на човека е само предпоставка какво може да се получи. Затова истински демократично е онова общество, което позволява на всички хора да развиват своя биологичен потенциал.
- Немалко морални дилеми поражда разчетената „книга на сътворението“. Коя е най-страшната според вас?
Предупрежденията трябва да се отправят към политиците, защото именно те използват научните постижения за неморални цели. Така е било винаги, сега също се спекулира. Например с това, дали на всеки човек ще му се прави генетична проба и как би постъпил даден работодател, ако види дефект в генната характеристика на свой служител.
- А какво ще кажете на свещенослужителите, които тълкуват научните изследвания на човешкия организъм като намеса в божиите дела?
Учените всъщност се опитваме да възпроизвеждаме много по-бързо онова, което природата прави в течение на милиони години. Без обаче да повтаряме нейните грешки. За нас Бог – това са силите, които са ни създали, но още не сме опознали напълно. Ние навлизаме в “цивилизацията на гена“, както сполучливо я определи един френски учен, но никога няма да открием едно: как от мъртвата материя е възникнало самосъзнанието, “аз“- ът.
Таня КОНДАКОВА