Предизвикан отговор – в. „Култура“, май 1990 г

НАУКА И ПОЛИТИКА

Един предизвикан отговор от  акад. Румен Цанев

 

В тези дни на взаимно очерняне свикнахме на всичко освен на културен диалог. На култура би трябвало да се научат и тези, които се изявяват във в. „Култура“.

Повод за тези редове ми дават стаитите на професор Тодор Генчев „Послушание или лична отговорност“ („Култура“, бр. 19) и предишната  публикация на същия автор съвместно с негови колеги от Факултета по математика и информатика „Академик Сендов в опозиция!“ (в. „Ден“, бр. 8.) На групата математици смятах да не отговарям, тъй като те не бяха се потрудили да проверят за какво точно сме получили Димитровска награда, а това, какво са искали да кажат с думата тандем, си остава за тяхна сметка. Не познавам авторите, но знам, че са математици, а математиката е точна наука и би трябвало, когато някои неща се заявяват публично, те да бъдат проверени точно. Аз поне така съм свикнал. Статията във в. „Култура“ вече не мога да подмина, тъй като не бих искал в това издание да остане неотбелязана поредната спекулация с наука за целите на политически дрязги.

Държа да цитирам как авторите на двете статии  представят пред обществеността за какво е наградена една научна разработка. Във в. „Ден“: „Печален завършек имаше и епичната битка с рака, която през 1969 г. донесе Димитровска премия на тандема Сендов – Цанев“. Във в. „Култура“ събитието е описано по-подробно: „През 1969 г. сегашните академици Р. Цанев и Бл. Сендов получиха Димитровска награда за тяхната съвместна работа върху раковите клетки. Като математика изследването беше невзрачно, а за значението му за биологията не мога да се произнеса. Направи ми впечатление обаче, че в качеството си на събеседник по желание акад. Цанев старателно заобикаляше този въпрос. Но да станеш лауреат на Димитровска награда, и то за успех в борбата с рака, не е дребна работа — много добре си спомням как на една среща с преподаватели и студенти тогавашният генерален секретар заяви, че в „България ско­ро ще забият камбаните“ в чест на окончателната победа над страшната болест“.

Нека да видим най-напред как е формулира на грамотата на Министерския съвет за въпросната награда. Тя се дава за „изследвания в областта на математическото моделиране на процесите на клетъчно деление“. (Тъй като тази формулировка е коренно различна от твърдението в горните цитати, за редакцията на в. „Култура“ прилагам ксерокс на копие от грамотата.) Работата, за която бе присъдена наградата, е публикувана през 1966 г. в известното международно списание по теоретична биология (J. theor. Biol. 12, 327-341, 1966) със заглавие „Един модел на регулаторните механизми на клетъчното размножение“. В статията изобщо не се разглеждат ракови клетки и дори накрая се казва, че използваната система не е подходяща за количественото изучаване на проблема за канцерогенезата. Проф. Генчев не е ли прочел въпросната статия? Явно, че не е. Иначе би трябвало да го обвиня в умишлено изопачаване на нещата. Но тогава откъде съди, че математиката е „невзрачна“? (Какво впрочем означава това определение в математиката не ми е ясно.) Откъде групата математици съдят, че наградата е дадена за „епичната битка с рака“? Очевидно, те са се заблудили от една по-късна наша работа, публикувана в международно списание за изучаване на рака две години след получаване на наградата (Z. f. Krebsforschung, 76, 299-319, 1971). В тази работа прилагаме математично моделиране към процеса на раковото израждане, като се изследват възможните вътреклетъчни механизми, чието увреждане би могло да доведе до злокачествен растеж. Това е едно чисто теоретично изследване и не се предлага никакво средство за лечение на рака. Ето такава е връзката между наградата и „успеха“ в „епичната битка с рака“.

Това е първото, меко казано, невярно твърдение в гореприведените цитати. Това е и причината в „Събеседник по желание“ „старателно да заобикалям този въпрос“. Както е известно, събеседникът отговаря на въпроси, а К. Кеворкян е пропуснал да ме попита как сме получили награда за „успехи“ в борбата с рака.

Така че „заобикалянето“ на този въпрос, в което съм обвинен, е второто невярно твърде­ние.

Но понеже проф. Генчев иска непременно да представи, че Димитровската награда е тясно свързан е тогашния генерален секретар на БКП, той пише, че  „много добре си спомня за този случай“, когато щеше да бие камбаната. Аз също много добре си спомням този случай. Камбаната щеше да бие по повод на един от немалкото „откриватели“ на средство против рака у нас, който работеше в Разград. Спомням си случая по-добре от някои други, тъй като аз бях член на комисията, която разобличи този „откривател“, въпреки обявения камбанен звън.

Това е третото невярно твърдение (пак меко казано). С това се изчерпват твърденията около наградата, като верен остава само фактът, че сме я получили. Не искам да споря дали тя е била заслужена, или не, тъй като това може да се види само от отражението, което едно изследване има в науката. И понеже проф. Генчев заявява, че не знае какво значение има то за биологията, бих искал съвсен накратко  да му отговоря.

Нашата работа е пионерска в опитите да се моделират свойствата на една клетъчна система въз основа на математично описание на вътре­клетъчни молекулярни механизми. Тя предвижда свойства, които бяха експериментално потвърдени. Използването на концепцията за генетични мрежи, за които се показва, че връзките между гените се нелинейни, дава възможност да се обяснят важни биологични явления. Това представлява особен интерес сега, когато има международна програма за изучаване на човешкия геном. Не искам да навлизам в подробности, които ще отегчат читателите.

Трябва да отбележа, че публикуването в международни списания на една поредица от статии по математическо моделиране на клетъчни процеси не става по линията на „връзки“, а след строги рецензии от анонимни специалисти. Това е добре известно на всеки, който е публикувал в такива списания. Интересът към нашите статии се вижда от многократното им цитиране (повече от 100 пъти) в международната литература. Цитират се дори и сега, много години след публикуването им. Американски автори, разработвайки по-нататък нашата концепция въз основа на теорията на крайните автомати, ги означиха с началните букви на нашите фамилни имена (Ц—С автомати).

Принуден съм да спомена всичко това, без да искам да кажа, че изследваните модели са последна дума на науката. Но науката така се развива — като утвърждава или отхвърля даден модел. Ако бъде доказано, че механизмите, които моделираме, не отговарят на действителността, че концепцията за генетичните мрежи е невярна, това пак ще бъде стъпка напред в науката. (Припомнете си историята с модела на атомното ядро.) Но във всички случаи става дума за научна дискусия, а не повод за злепоставяне.

Накрая, понеже разговарям с математици, ще използвам една мисъл на Поанкаре – „математиката е изкуство да се дава едно и също название на различни неща“. И това в науката е било полезно. В случая обаче изопачаването на нещата и истинската научна дискусия не можем да наречем с едно и също име. За изопачаването на истината има друго понятие: недобросъ­вестност. А сега повече от всякога е необходима добросъвестност — и в науката, и в политиката.

А борбата с рака наистина е епична, и се води от учените в цял свят.

12. V. 1990 г.