Акад. Румен Цанев: в. „Култура“, февруари 1995
Геномът предполага, средата разполага
Разговор с акад. Румен Цанев
— Академик Цанев, човешкият род като че ли отново започва да си задава въпроси за разликите, които носи – разлики между раси, между полове… И този път разликите не се търсят в цвета на кожата или във формата на черепа, а в генетичното предразположение; след това логично индивидите се разполагат по скалата: добър – лош…
— Като споменахте човешкия род, ми идва на ум книгата на Артър Кьостлер Човекът – грешна стъпка на еволюцията (за съжаление още не е преведена на български). В нея той излага много интересни мисли, които аз споделям, за това какво отличава човека от животното. Основното е, човекът има съзнание за “аз” – има съзнанието, че не е част от околната среда. Тук би могло да се добави и , че той има чувство за хумор и се смее. И не по-малко важно е, че само човекът може да бъде жесток, докато животните не са. Кьостлер нарича човека грешна стъпка на еволюцията. Знаете, че има три етажа в развитието на мозъка: подкорие, което датира от времето на влечугите, над него се изгражда първичният мозък на бозайниците, а отгоре – неокортексът при човека. Емоциите са свързани с подкорието, а интелектът – с новоразвитата кора. Между тях трябва да има взаимодействие: емоциите да могат да подтикнат кората към творчество, а тя да може да потиска пагубните емоции. Всички други раздели на мозъка са се развивали в течение на милиони години и между тях са се установили хармонични връзки. Неокортексът обаче се е ра.звил толкова бързо, че не могат да се установят нормалните взаимоотношения между него и подкорието. А това води до дисбаланс между емоции и интелект. От друга страна „азът” противопоставя човека на природата. Човечеството ще се самоунищожи не с воини, а защото чувството му, че е нещо различно от природата го кара да се бори с нея. А природата поправя своите грешки – тези, които не се съобразяват с нея, загиват.
— Страхът от различното е заложен в човека.
— Хората, които са по-слаби, се страхуват да са различни. Те се подкрепят взаимно (и дали тук не е истинската причина на масовите – идеологически и всякакви – движения, докато силният човек може да бъде независим и не се бои да бъде различен. Би трябвало не да се страхуваме от различното, а да го търсим, да го искаме.
— Може ли един човек да се смята за по-малко пълноценен от друг, ако е по-малко рационален?
— Качествата, а и възможностите на човека са продукт на два фактора: на генома и на социалната среда. Геномът не е прост сбор на гените на човека, той е и резултат на взаимодействията между тях. Не точното гените различават мишката например, а различните взаимоотношенията в тази сложна мрежа при човека и мишката ДНК е своеобразна азбука на живота – генетичната информация е записана в нея чрез комбинации на тройки от четирите химически “букви”. През последните години се работи по един грандиозен международен проект “Човешкият геном”. Проектът за разчитането на тази “азбука” изисква огромни средства, но човек би желал да знае какво представлява неговият геном, какво е записано в него. Досега е прочетена само една малка част от него, но проектът е важен, защото се откриват гени, които имат връзка с много болести. Напоследък като част от този проект възникна още един – “За разнообразието на човешкия геном”. Най-напред започна изучаването на генома на хора от индоевропейската раса. Няколко учени обаче решиха да включат и племена от Северна и Южна Америка, от Африка, негрите в Америка и др. Веднага се надигна движение, което обяви това за расизъм. Напълно неправилно, защото расизмът се състои тъкмо в обратното – да пренебрегнем тези народи, при положение че искаме да изучим генома на човешкия род. Редица генетици мислят, че принципна разлика няма да бъде открита, но, разбира се, ще се намерят разлики в някои гени, някои мутации, а това ще обясни защо някои раси и племена страдат по-често от определени болести или са no-издръжливи спрямо други. Има данни, че вождове на племена вече се съгласяват хората им да участват в изследванията, въпреки че взимането на кръвни проби нарушава техните религиозни догми. А всъщност разликата между популациите може да се окаже по-малка от разликата между двама души. Разлики има винаги, но това не може да даде основание да се квалифицират расите на базата на генетичните данни. Има и “буквени” последователност в ДНК, които са уникални за всеки човек. Научните резултати в тази област в крайна сметка са против расизма, а не в негова полза. Авторитетното списание “Science” цитира археолога Колин Ренфрю от университета в Кеймбридж, че един човек е кюрд не генетично, а културно.
Много е важно да се разбере, че геномът определя възможностите на човека, а социалната среда определя дали той ще ги развие и реализира. Дали се унаследява коефициентът на интелигентност е въпрос на вероятност и на шанс. Ако някои критикуват резултатите от изследванията на интелигентността при негрите, то е вероятно защото не се отчита социалната среда на негърското население в САЩ. Тя е съвсем различна от тази на средния американец. Мисля, че в случая социалният фактор има по-голяма роля. А освен това смятам, че само с интелигентност човек не може да просперира. Ако говорим за творчество, то не е важно само колко е интелигентен човек, а какво може дa направи. Интелигентността е необходимо, но недостатъчно условие. Нужна е и силна емоционална нагласа, човек да бъде емоцио- нално свързан с това, което иска да направи, да има воля дa го постигне. И не на последни място – въображение. Айнщайн смята, че творческите му успехи се умножават не на способностите му като физик и математик, а на неговото въображение. Кажете ми колко са случаите, когато потомството на някой гениален творец е също така гениално?
— Дебатът върху статистиките показващи paзлична интелигентност при различни обществени групи, придобива културологичен, обществен и дори политически смисъл. През XX век въпреки генетиката социалният фактор преобладаваше в оценката за развитието на личността.
— Вярно е, че преобладаваше. Спорил съм с хора, които казвaxa, че всеки човек се ражда годен и за обущар, и за учен. Това не е вярно. Всеки човек се ражда с известен генетичен потенциал, реализирането му зависи от социалната среда. От особено значение са условията на живот и начинът на отглеждане в детския период.
—Тук съвременното общество се сблъсква с поставяне под въпрос на свои основни постулати – идeaлите на на Френската революция, на Американската революция например. Това може да доведе до интересни преобръщания в мисленето на социалните системи.
—Така е, но постулатът трябва да бъде равностойни възможности да се реализираш, а не че всички хора се раждат еднакви. Трябва да има политика, която да дава възможност на хората да се реализират. Всеки има някакви определени потенциални възможности и от социалните условия зависи дали той ще стигне техния таван.
—Ако приемем хипотезата (вземаме за пример България като по-близък до нас случай), че българите са по-рационални от циганите, докато циганите са по-емоционални оt българите като генетично предразположение – това би ли означавало, че може да съществува общество, в което рационалното да принадлежи на едната част от населението и рационалните действия да се упражняват от нея, а емоционалното да принадлежи и да се упражнява предимно от другата част?
— Не съм съгласен, че циганите и българите се различават по рационалност. Сега например циганите много по-”рационално” от българите се “снабдяват”. Освен това не смятам, че циганите са по-неспособни – имаме примери на цигани, издигнали се много високо. Вижте какви хирурзи и цигулари има сред тях. Но циганите живеят при лоши условия, имат лошо образование. Не мисля и че българите са по-малко емоционални от циганите.
— Тоест, Вие не си представяте общество, в което хората са разделени по предразположение?
—Аз си представям общество, където са създадени условия хората да реализират своите възможности.
—Потенциалът на всеки обаче влиза в конфликт с потенциала на другите и може би общество, В което има равен шанс за реализация на всеки, е невъзможно?
— Това е идеализиран модел, разбира се. Но конкуренцията е и предизвикателство, и става фактор, който стимулира към максимална изява на възможностите. Нека поне се стремим да дадем възможност на даровитите.
— А социално натрупаното запомня ли се в наследствената информация?
— Не. Без промени в ДНК на половите клетки нищо не се променя в наследствеността. Иначе опир аме до отдавна опроверганата идея за унаследяване на придобитите качества. Обаче социалните условия – възпитанието в семейството, бъдат благоприятни фактори. Това е негенетично предаване чрез възпитанието.
— Жените имат ли умствено различни генетични дадености?
— Отговорът на този въпрос е тривиален. На всеки е известно, че жените се отличават от мъжете генетично по отношение на половите хромозоми, а оттам и генетично са обусловени разлики в тяхната физика, физиология и психология. Но това съвсем не означава, че те генетично са и умствено различни. Не са малко примерите и в областта на изкуството, и в областта на науката. При решаването на този въпрос трябва да се вземе предвид исторически сложилото се различно положение на жената в обществото поради предразсъдъци, дискриминация, а не по-малко и поради допълнителното натоварване на жената чрез майчинствот
— Някак много жестоки са вашите заключения за жадната за промени в научните теории публика. Жените пак са равни на мъжете, няма висши и нисши, социалното не се наследява – все досегашните твърдени
— При тълкуването на резултатите от изследванията в генетиката често се спекулира е незнанието на хората. И с любопитството на публиката. Затова и реакцията срещу проекта за разнообразието на човешкия геном е така остра. А цитираният по-горе професор от Кеймбридж твърди, че самото понятие раса в много отношения е отживяло, че расите не могат да бъдат дефинирани генетически. Задачата на учените е докрай да разшифроват човешкия геном и неговото разнообразие, а на журналистите – да разясняват обективно получените факти. Колкото се отнася до това че се поддържат все досегашни твърдения, ще кажа две неща. Първо – има стари твърдения, които се оспорват (често по политически причини или предубеденост), а науката с нови съвременни и могъщи средства ги проверява и утвърждава. И второ – в областта на молекулярната генетика има толкова много забележителни открития и проблеми, които биха задоволили и най-жадната за нови теории публика. Например, като говорим за човешкия геном, забележителното е, че само няколко процента от ДНК отговаря за гени и контролни участъци. Останалата огромна част и досега е с неизвестни функции и я нарекоха “‘излишен боклук“ (Junk DNA). Напоследък бе направено едно смайващо изследване. Преди много години лингвисти намериха една закономерност, която важи за различните човешки езици. Сега се оказа че тази “излишна“ междугенна ДНК показва същата закономерност както човешките езици. Постави се въпросът, какво се крие в този тайнствен запис. Някои фантасти дори решиха, че това е някакво послание към човечеството, което чака своето дешифриране.